i3.1

IBS е симптомно-базирано състояние, дефинирано от наличието на коремен дискомфорт или болка и нарушена дефекация при отсъствие на друго заболяване. IBS се диагностицира, ако има повтаряща се коремна болка/дискомфорт, свързани с промени в дефекацията поне 3 дни месечно през последните 3 месеца (Rome V criteria for IBS). Коремната болка и дискомфортът не трябва да бъдат постоянни. Добавянето на този критерий разграничава IBS от коремната болка с централен произход, при която болката е постоянна. Патофизиологията на IBS включва повишена чревна пропускливост, променена мукозна имунна функция и променена чревна микробиота (дисбиоза). Според нарастващите доказателства, чревната дисбиоза играе централна роля при DGBI и е свързана с:

·        висцералната свръхчувствителност - чрез ендолуминални жлъчни киселини

·        стомашно-чревния дисмотилитет - чрез експресията на ензими, участващи в синтеза на невромодулатори (гама-аминомаслена киселина - GABA) и продукти от ферментация в дебелото черво (газ или късоверижни мастни киселини, SCFA)

·        нарушената чревна бариера и повишена чревна пропускливост - улеснено преминаване на бактериални антигени, отговорни за нискостепенно възпаление, което води до сенсибилизиране на сензорните аферентни влакна на чревната нервна система.

IBS се отнася към група разстройства, класифицирани въз основа на стомашно-чревни симптоми, свързани с каквато и да е комбинация от следните фактори: нарушения в мотилитета, висцерална свръхчувствителност, промени във функциите на лигавицата и имунната система, промени в чревната микробиота и в начина, по който централната нервна система обработва сигналите.

Rome V определя тези състояния като Разстройства на взаимодействието черва-мозък (DGBI), в съответствие на съвременните научни представи за по-широк спектър от нарушения в сферата на неврогастроентерологията, промени в стомашно-чревната микробиота и имунна активация, както и реакции към храната – всички тези процеси се осъществяват чрез взаимодействията между мозъка и червата.

IBS: Двупосочно променена комуникация между черва и мозък

Световната гастроентерологична организация (WGO) посочва H-biota®i3.1 за приложение при IBS в най-новите си насоки, признавайки ползите от продукта върху качеството на живот на пациентите.

Цел: да се изследва ефекта на пробиотична формула върху качеството на живот (QoL) и висцералната свръхчувствителност при пациенти с IBS.

Дизайн: многоцентрово, рандомизирано, двойно-сляпо, плацебо-контролирано интервенционно клинично изпитване с три успоредни рамена. Пациенти с IBS-D и IBS-M, съгласно критериите Rome-III, са разпределени на случаен принцип. IBS-QoL и висцералната свръхчувствителност са оценени на изходно ниво, на 3-та и 6-та седмици от началото на приема.

Интервенция: 1 капсула дневно пробиотик/плацебо за 6 седмици: (1) H-biota®i.31 висока доза, (2) H-biota®i.31 ниска доза (стандартна доза) и (3) плацебо.

Методи: IBS-QoL се измерва с валидиран въпросник за IBS-QoL (скала 0-100), а висцералната свръхчувствителност се оценява с валидиран Индекс на Висцерална Чувствителност (VSI, скала с 15 точки).

Резултати:

А) Подобряване на качеството на живот, свързано с IBS (IBS-QoL):

• След 6-седмичен прием, броят на пациентите с добър отговор (дефиниран като подобрение на QoL с резултат ≥15 точки) е значително по-голям при двете пробиотични групи в сравнение с плацебо групата (p=0,009). Разликите в пробиотичните групи са значителни още на 3-та седмица от приложението.
• Броят на пациентите, нуждаещи се от лечение (NNT) за подобряване на IBS-QoL е 2,6, което показва голяма ефикасност на H-biota®i3.1 в сравнение с някои от най-използваните конвенционални лечения за IBS (рифаксимин има NNT от -10 за болка и облекчаване на диария, а парацетамол има NNT от -4 за остра болка).

Б) Намаляване на висцералната свръхчувствителност:

• Висцералната свръхчувствителност показва значително подобрение след 6-седмично приложение при пациентите от пробиотичната група (p<0,05 и за двете дози спрямо плацебо).

Цел: да се изследва ефекта върху симптомите на IBS и IBS-QoL, както и ефикасността в комбинация със спазмолитик.

Дизайн: рандомизирано, единично-сляпо, плацебо-контролирано интервенционно клинично изпитване с три успоредни рамена. Пациенти с IBS-D и IBS-M, съгласно критериите Rome-IV, са разпределени на случаен принцип. IBS-QoL, коремна болка и фекална консистенция и са оценени на изходно ниво и след 6 седмици.

Интервенция: 1 капсула дневно пробиотик/плацебо за 6 седмици: (1) H-biota®i.31 плюс спазмолитик, (2) само H-biota®i.31 и (3) плацебо.

Методи: IBS-QoL се измерва с валидиран въпросник за IBS-QoL (скала 0-100), коремната болка – по визуална аналогова скала (VAS), фекалната консистенция - по скалата Бристол.

Резултати:

А) Намаляване на коремната болка и подобряване на фекалната консистенция:

• В края на интервенията и в двете пробиотични групи се отчита намаление на коремната болка и диарията, което е значително различно от плацебо групата.

Б) Потвърждава се подобряване на IBS-QoL, изследвано и в друга популация:

• След 6-седмичен прием, IBS-QoL показва подобрение при 68%, 50% и 17% от пациентите, съответно в трите групи (p=0,005 за разликата).

В) В комбинация със спазмолитик, H-biota®i3.1 допълнително намалява коремната болка и подобрява качеството на живот.

IBS и непоносимост към лактоза са две отделни състояния, които могат да се припокриват при някои пациенти. Наличието на висцерална свръхчувствителност при пациенти с лактозна непоносимост предполага обща патофизиология между двете заболявания. За да се тестват ефектите на H-biota®i3.1 извън обхвата на IBS, е проведено клинично проучване при пациенти с лактозна непоносимост.

Цел: да се тестват ефектите на H-biota®i3.1 извън обхвата на IBS, при пациенти с лактозна непоносимост.

Дизайн: Рандомизирано, единично-сляпо, плацебо-контролирано интервенционно клинично изпитване с две успоредни рамена, включващо пациенти с докладвана непоносимост към лактоза.

Интервенция: 1 капсула дневно пробиотик/плацебо за 8 седмици: (1) H-biota®i.31 и (2) плацебо.

Методи: малабсорбцията на лактоза е изследвана с лактозен водороден дихателен тест (LHBT) след прием на 25 g лактоза. Симптомите са оценени с валидиран въпросник след LHBT.

Резултати:

А) Подобряване на общата симптоматика:

• H-biota®i3.1 подобри значително общата симптоматика на пациентите с лактозна непоносимост (p<0,005, ITT). Ефектът все още е значителен при коригиране за съвместна диагностика на IBS (p=0,005,ITT). Основните ефекти са наблюдавани при подобряване на болката, метеоризъм (p<0,05) и диария (p=0,07).

Б) Абсорбция на лактоза:

• Не са наблюдавани значими разлики в резултатите от LHBT в сравнение с плацебо. Това предполага, че H-biota®i3.1 не засяга метаболизма на лактозата, но облекчава симптомите чрез подобряване на висцералната свръхчувствителност – способност, вече доказана с клинични изпитвания.

Щамовете на H-biota®i3.1 принадлежат към видове, естествено присъстващи в човешката чревна микробиота и са изолирани от червата на здрави индивиди. Съгласно стандартите за безопасност на EFSA е преминал през in vitro, in vivo и in silico тестове, включително:

• Отсъствие на трансмисивни гени за антибиотична резистентност, потвърдено от секвениране на целия геном и фенотипно тестване.
• Няма фактори на вирулентност, потвърдени от секвенирането на целия геном.
• Няма производство на биогенни амини (хистамин, тирамин, путресцин, кадаверин).
• Няма хемолитични активности при in vitro изследвания.
• Не са наблюдавани нежелани реакции при клинично изпитване.
• Квалифицирана презумпция за безопасност статут (Qualified Presumption of Safety-QPS), EFSA.
• Общопризнат за безопасен стаут (Generally Recognised as Safe-GRAS), FDA.