Развитие на микробиотата по време на живота

Микробиотата се развива в различни части на тялото главно в ранния живот след раждането, въпреки че се спори дали колонизацията на микробиотата започва в утробата по време на бременността (1). Някои от пътищата за придобиване на микробиота са контакта с вагинална и фекална микробиота на майката, предаването на свързани с кожата микроби и поглъщането на микроорганизми, налични в кърмата (2).

Перинаталният период е от решаващо значение за установяването на чревна микробиота за целия живот, тъй като първите микробни колонизатори са ключови играчи в сглобяването на тази сложна и динамична екосистема с потенциални дългосрочни последици за здравето (2). Човешкото мляко осигурява оптимално хранене за кърмачетата, но също така съдържа значителни количества несмилаеми съединения, като т.нар. олигозахариди от човешкото мляко (HMOs).  Тези HMOs се усвояват от бифидобактериите и се използват за оформяне и развитие на бебешката чревна микробиота, в която нормално преобладават видове Bifidobacterium (3,4). Bifidobacterium имат силно физиологично въздействие върху състава и активността на микробиотата и изобилието от различни видове бифидобактерии може да служи като маркер за нейното здравословно развитие при кърмачето (2).

Въпреки това, по време на този ранен период, фактори като начин на живот на бременната жена, преждевременно раждане, цезарово сечение, хранене с адаптирано мляко, инфекции и антибиотично лечение могат да предизвикат дисбаланс в състава на микробиотата или т. нар. дисбиоза (2,5). Чревната дисбиоза се отразява на развитието на вродени и придобити имунни отговори и резистентност към патогени, насърчавайки атопични заболявания, хранителна сенсибилизация и инфекции като некротизиращ ентероколит (5).

След периода на кърмене, чревното микробно разнообразие се увеличава постоянно и се съпътства от въвеждането на твърди храни до 2-годишна възраст. С израстването на детето, микробният състав се увеличава както по видове, така и по количество, за да  достигне най-високата си сложност в зряла възраст (4,5). На този етап от живота са най-разпространени бактериите, принадлежащи към Firmicutes и Bacteroidetes, тъй като те представляват 90% от здравата чревна микробиота (5).

В напреднала възраст чревната микробиота става по-малко разнообразна и по-малко стабилна. Някои от тези промени се ускоряват от консумацията на ограничена диета, бедна на фибри, плодове и зеленчуци (6). Възрастовата промяна на чревната микробиота е свързана с нискостепенно възпаление и загуба на чревната бариерна функция, което допринася за повишена чувствителност към инфекции (7).