Пробиотик срещу вируси – мисията е възможна
Професор по микробиология с колоритния прякор Шигелата изпитваше студентите си с маска на лицето и бактерицидна лампа между себе си и тях. Всички околни повърхности, и разбира се ръцете ѝ, старателно се дезинфекцираха след всяка поредна среща с потенциалния преносител на микроби.
Трябва ли да живеем в стерилна среда или по-добрият вариант е да укрепим имунната си система? Коя е най-добрата между всички добавки, за които се твърди, че подобряват имунното здраве? Как да се подготвим за респираторните инфекции, по-известни като настинка и грип? Много въпроси, особено актуални с наближаването на есенно-зимния сезон.
Вече всички знаят, че около 80% от имунната система се намира в червата. Но все още, дори и в професионалните среди, се посреща със скептицизъм фактът, че съществува интензивен диалог между храносмилателния и дихателния тракт по т.нар. ос черва-бял дроб. Нещо повече, техните имунни и микробни общности са здраво свързани помежду си „в здраве и болест“.
Може да звучи като научна фантастика, но всъщност връзката бял дроб-черва има логична анатомична и функционална обосновка. Мезентериалната лимфна система е нещо като тунела под Ламанша между белите дробове и червата, по който непокътнати бактерии, техни фрагменти или метаболити могат да бъдат пренесесени през чревната бариера, да достигнат до системното кръвообращение и да модулират имунния отговор на белите дробове. Особено важни са т.нар. късоверижни мастни киселини (бутират, ацетат и др.), които чрез контакт с някои имунни клетки отслабват възпалителните и алергичните реакции в белите дробове. Още едно доказателство за отдалечения ефект на чревната микробиота е увеличеният брой на специфични имунни клетки в дихателната система след прием на пробиотици.
Колкото и да е трудно да се повярва, че приемът на микроорганизми (обикновено бактерии) може да помогне на човека да се пребори с вредните нашественици, изследванията показват, че пробиотиците подпомагат имунното здраве чрез активиране на множество механизми. (2) Един от тях е потискането на растежа на патогенни бактерии. Пробиотиците правят това по няколко начина - конкурират се с патогените за хранителни вещества и произвеждат субстанции, които убиват или спират растежа им; конкурират се с патогените за прикрепване към чревния епител, който е физиологичната бариера срещу микроби и други вредни агенти в червата; подпомагат тази бариерна функция и оцеляването на чревните епителни клетки. (3) Може би най-важният механизъм, чрез който пробиотиците поддържат имунното здраве е чрез стимулиране на вродения и придобития имунитет, чрез подобряване на целостта на чревната бариера, чрез възстановяване на нормалната чревна микробиота.
И естествено, идва въпросът кой пробиотичен продукт да изберем между множеството с претенции за повлияване на имунната ни защита. Не е сложно – той трябва не само да е с клинично доказани ползи, но и признат в научните среди. Според изследователите, пробиотичната формула ab-21 може да действа основно върху оста черва-бели дробове чрез взаимодействие с имунната система. Важно е, че имунните ефекти, докладвани в проучването му, не могат да бъдат отнесени към други пробиотични формулировки, поради използваните специфични щамове. Неговият механизъм на действие е напълно дефиниран, а ефектите му са щамово-зависими - засега само пробиотичната формула аб-21 дава такива резултати.
Като допълнителна екстра в състава на аб-21 е включен и Витамин D3. Репутацията му на имуностимулираща субстанция е заслужена. До скоро фаворизиран главно заради благоприятните му ефекти върху абсорбцията на калций и здравето на костите, впечатляващо количество научни данни сега доказват, че витамин D може да модулира както вродения, така и придобития имунен отговор. Многобройни проучвания доказват връзката между дефицита на витамин D, автоимунните заболявания и податливостта към инфекции като настинка и грип - хората с по-ниски нива на този витамин са по-уязвими към автоимунни заболявания и респираторни инфекции, отколкото тези с нормална концентрация. За съжаление, много фактори като сезонност, използване на слънцезащитни продукти, ограничено излагане на слънце, пигментация на кожата и др. са причина за недостиг на витамин D при много голяма част от населението. По тази причина, допълнителният му прием е силно препоръчителен, особено през зимните месеци, когато вирусните инфекции са най-чести.
Формулата аб-21 вече е на българския фармацевтичен пазар под търговското име H-biota ab-21 (Ейч-биота аб-21).
И в заключение – приемът на научно доказани имуностимуланти е разумна стратегия за оптимизиране на имунните функции и цялостното здраве.
Използвани материали
Референции:
1. Raphaël Enaud et al, Front. Cell. Infect. Microbiol. 10:9 doi: 10.3389/fcimb.2020.00009; The Gut-Lung Axis in Health and Respiratory Diseases: A Place for Inter-Organ and Inter-Kingdom Crosstalk.
2. Yan F, Polk DB. Curr Opin Gastroenterol. 2011. 27(6): p. 496–501.
3. Vanderpool C, et al. Inflamm Bowel Dis. 2008. 14(11): p. 1585-96.
4. Matsuzaki T, Chin J. Immunol Cell Biol. 2000. 78(1): p. 67–73.
5. Galdeano CM, et al. Ann Nutr Metab. 2019. 74(2): p. 115–124.
6. Dai C, et al. Int J Mol Med. 2012. 29: p. 202– 208.
7. Li J, et al. Proc Natl Acad Sci USA. 2016. 113: E1306–E1315.
8. Aranow, C. J Investig Med. 2011.59(6): p. 881–886.
9. Ginde AA, et al. Arch Intern Med. 2009. 169(4): p. 38490
10. Laaksi I, et al. Am J Clin Nutr. 2007. 86(3): p. 714–7.
11. Forrest KY, Stuhldreher WL. Nutr Res. 2011. 31(1): p. 48 54
12. Holick MF, Chen TC. Am J Clin Nutr. 2008. 87(4): p. 1080S-6S.
