Пробиотик при амбулаторни пациенти с Covid-19

Пробиотиците се дефинират като „живи микроорганизми, които, когато се прилагат в адекватни количества, предоставят ползи за здравето на гостоприемника“ и това определение включва изискването за добре проведени изследвания при хора и при определените здравни показания. Последните данни доказват кръстосаната връзка между стомашно-чревния тракт и дихателната система, вкл. на техните съответни микробиоми, наричана ос черва-бял дроб, а мета-анализите предполагат, че пероралните пробиотици могат да имат роля при респираторни инфекции като настинка и грип.

Въз основа на тези данни е проведено първото в света рандомизирано, четворно-сляпо, плацебо контролирано проучване, което тества ефикасността и безопасността на пробиотичната формула AB21© (Lactiplantibacillus plantarum KABP022, KABP023 и KABP033 плюс Pediococcus acidilactici KABP021) при симптоматични COVID-19 амбулаторно болни, с оценка на клинични резултати, назофарингеални серумни биомаркери и амбулаторни биомаркери, и въздействие върху фекалния микробиом.

Обхванати са 300 амбулаторни, с лека до умерена тежест на инфекцията, рандомизирани пациенти, на възраст от 18 до 60 години; 126 (42,0%) са имали известни метаболитни рискови фактори за тежък COVID-19 (ИТМ ≥ 30, диабет и/или хипертония). Средното време от първия симптом до включването в проучването е 4 дни. Всички пациенти са серопозитивни за SARS-CoV2-специфичен IgM, което потвърждава диагностицирането на COVID19 чрез RT-qPCR. Само ацетаминофен при нужда (500 mg/доза, до три пъти на ден) е допуснат като съпътстващо лечение за симптомите на Covid-19 и не са разрешени други терапии (напр. кортикостероиди).

Първичните параметри включват: 1) дял на пациентите в пълна симптоматична и вирусна ремисия; 2) дял с прогресираща до умерена или тежка болест с хоспитализация или смърт и 3) дни в интензивно отделение. Пълна ремисия (т.е. пълен симптоматичен и вирусен клирънс) на 30-ия ден е постигнат от 78 (53,1%) в пробиотичната в сравнение с 41 (28,1%) в плацебо групата). По време на проучването не са настъпили хоспитализации, приеми в интензивно отделение и смъртни случаи, което не позволява оценката на останалите първични параметри.

Вторичните параметри включват: 1) SARS-CoV2 вирусен товар, оценен чрез RT-qPCR; 2) плазмени титри на SARS-CoV2 spike-свързващи IgG и IgM; 3) белодробни инфилтрати, оценени чрез рентгенова снимка на гръдния кош и по Brixia; 4) продължителност след рандомизирането на всеки от петте основни симптоми, в сравнение с изходното ниво: треска(>37,5°C), кашлица, главоболие, болки в тялото и недостиг на въздух; 5) продължителност след рандомизирането на стомашно-чревни симптоми; 6) серумен високочувствителен С-реактивен протеин (hsCRP) и D-димер и 7) фекален микробиом, оценен чрез секвениране на 16S rRNA.

Резултати:

Пробиотичната интервенция се свързва с по-малка продължителност както на чревните, така и на не-чревните симптоми на COVID19, по-кратко време за пълно отзвучаване на оплакванията и по-нисък вирусен товар на 15-ия и 30-ия ден. Средното време за пълно симптоматично изчистване е 5 дни по-кратко в групата с пробиотици, отколкото в групата с плацебо.

Отчетено е и значително намаляване на тежестта на белодробните инфилтрати, в сравнение с плацебо. Тези промени намаляват по-рано в периода на интервенцията, заедно със симптомите. Вирусният товар на 15-ия ден показва значително понижение, което намалява риска от предаване на вируса.