Пробиотик при амбулаторни пациенти с Covid-19
Пробиотиците се дефинират като „живи микроорганизми, които, когато се прилагат в адекватни количества, предоставят ползи за здравето на гостоприемника“ и това определение включва изискването за добре проведени изследвания при хора и при определените здравни показания. Последните данни доказват кръстосаната връзка между стомашно-чревния тракт и дихателната система, вкл. на техните съответни микробиоми, наричана ос черва-бял дроб, а мета-анализите предполагат, че пероралните пробиотици могат да имат роля при респираторни инфекции като настинка и грип.
Въз основа на тези данни е проведено първото в света рандомизирано, четворно-сляпо, плацебо контролирано проучване, което тества ефикасността и безопасността на пробиотичната формула AB21© (Lactiplantibacillus plantarum KABP022, KABP023 и KABP033 плюс Pediococcus acidilactici KABP021) при симптоматични COVID-19 амбулаторно болни, с оценка на клинични резултати, назофарингеални серумни биомаркери и амбулаторни биомаркери, и въздействие върху фекалния микробиом.
Обхванати са 300 амбулаторни, с лека до умерена тежест на инфекцията, рандомизирани пациенти, на възраст от 18 до 60 години; 126 (42,0%) са имали известни метаболитни рискови фактори за тежък COVID-19 (ИТМ ≥ 30, диабет и/или хипертония). Средното време от първия симптом до включването в проучването е 4 дни. Всички пациенти са серопозитивни за SARS-CoV2-специфичен IgM, което потвърждава диагностицирането на COVID19 чрез RT-qPCR. Само ацетаминофен при нужда (500 mg/доза, до три пъти на ден) е допуснат като съпътстващо лечение за симптомите на Covid-19 и не са разрешени други терапии (напр. кортикостероиди).
Първичните параметри включват: 1) дял на пациентите в пълна симптоматична и вирусна ремисия; 2) дял с прогресираща до умерена или тежка болест с хоспитализация или смърт и 3) дни в интензивно отделение. Пълна ремисия (т.е. пълен симптоматичен и вирусен клирънс) на 30-ия ден е постигнат от 78 (53,1%) в пробиотичната в сравнение с 41 (28,1%) в плацебо групата). По време на проучването не са настъпили хоспитализации, приеми в интензивно отделение и смъртни случаи, което не позволява оценката на останалите първични параметри.
Вторичните параметри включват: 1) SARS-CoV2 вирусен товар, оценен чрез RT-qPCR; 2) плазмени титри на SARS-CoV2 spike-свързващи IgG и IgM; 3) белодробни инфилтрати, оценени чрез рентгенова снимка на гръдния кош и по Brixia; 4) продължителност след рандомизирането на всеки от петте основни симптоми, в сравнение с изходното ниво: треска(>37,5°C), кашлица, главоболие, болки в тялото и недостиг на въздух; 5) продължителност след рандомизирането на стомашно-чревни симптоми; 6) серумен високочувствителен С-реактивен протеин (hsCRP) и D-димер и 7) фекален микробиом, оценен чрез секвениране на 16S rRNA.
Резултати:
Пробиотичната интервенция се свързва с по-малка продължителност както на чревните, така и на не-чревните симптоми на COVID19, по-кратко време за пълно отзвучаване на оплакванията и по-нисък вирусен товар на 15-ия и 30-ия ден. Средното време за пълно симптоматично изчистване е 5 дни по-кратко в групата с пробиотици, отколкото в групата с плацебо.
Отчетено е и значително намаляване на тежестта на белодробните инфилтрати, в сравнение с плацебо. Тези промени намаляват по-рано в периода на интервенцията, заедно със симптомите. Вирусният товар на 15-ия ден показва значително понижение, което намалява риска от предаване на вируса.
В сравнение с плацебо, приемът на пробиотици се свързва с по-високи серумни титри на SARS-CoV2-свързващи IgG и IgM на 15-ия и 30-ия ден. По-високите нива на спайк-свързващи имуноглобулини корелират с по-кратко време за цялостно овладяване на симптомите, особено IgM, както на 15-ия, така и на 30-ия ден.
hsCRP е бил само леко повишен в изследваната популация и допълнително намалява по време на интервенцията. По-голямата част от участниците показват анормални серумни нива на D-димер (т.е. >0,5 mg/L или μg/mL) в началото. Впоследствие те намаляват и в двете групи, но по-бързо в пробиотичната, в сравнение с плацебо гупата.
Съставът на фекалния микробиом показва малко, но статистически значимо увеличение на алфа- разнообразието и в двете групи на 30-ия ден в сравнение с ден 0, но няма значителни разлики между групите.
Броят на дните с употреба на ацетаминофен също са значително по-малко в пробиотичната група.
Всички посочени резултати предполагат, че специфичните пробиотични щамове, използвани в това проучване, могат да потенцират придобития хуморален имунитет срещу респираторен патоген, действащ по оста черва-бял дроб.
Фактът, че пробиотичната интервенция е успяла да увеличи придобития хуморален имунен отговор срещу SARS-CoV2, като същевременно не предизвиква забележими промени в фекалната микробиота, заслужава да се отбележи. Това предполага, че този пробиотик действа предимно чрез взаимодействие с имунната система на гостоприемника, вместо да променя състава на микробиотата на дебелото черво.
Безопасност:
Сериозни нежелани събития (дефинирани като събития, причиняващи хоспитализация, персистиращо увреждане или неработоспособност, или смърт) не са докладвани за нито един от 300-те участници.
В заключение може да се каже, че тестваната пробиотична композиция от четири щама действа предимно върху оста черво-бял дроб чрез взаимодействие с имунната система на човека.
Използвани материали
Референции: Pedro Gutierrez-Castrellon, Tania Gandara-Marti, Jordi Espadaler-Mazo; First published: 13 May 2022 https://doi.org/10.1080/19490976.2021.2018899