Пробиотици и имунитет

Установено е в животински модели, че чревната микробиота предпазва от белодробна вирусна инфекция чрез стимулиране на сигналите на интерферон тип-I. Те имат директна антивирусна активност, като същевременно стимулират В-клетките, произвеждащи антитела. Антителата срещу коронавирус 2 на тежкия остър респираторен синдром (SARS-CoV2) са свързани с по-бързото изчистване на инфекцията и защитата срещу повторна такава. Специфична пробиотична комбинация от 4 щама (Pediococcus acidilactici CECT7483 плюс Lactoplantibacillus plantarum CECT7484, CECT7485 и CECT30292) наскоро беше проучена в рандомизирано, четворно-сляпо, плацебо-контролирано проучване при 300 симптоматични амбулаторни пациенти с SARS-CoV2, (NCT04517422). Изследваните лица не са получавали кортикостероиди или антивирусни препарати. В сравнение с плацебо, пробиотичната интервенция (2 милиарда CFU/ден за 30 дни) постига по-бързо овладяване на симптомите и повишава нивата на SARS-CoV2-специфичните имуноглобулини M и G (IgM и IgG). Предполага се, че тези ефекти могат да бъдат свързани с повишената сигнализация на интерферон тип-I.

Методи: На случаен принцип за избрани 70 от 300-те участници в клиничното проучване (35 с пробиотик и 35 с плацебо). Съхраняваните серумни проби, събрани на ден 0 (изходно ниво), 15 и 30 ден (край на интервенцията), са анализирани за интерферон-алфа 2а (IFNα) и интерферон-бета 1а (IFNβ) с помощта на ензимно-свързан имуносорбентен анализ. Демографските данни, изходното вирусно натоварване, продължителността на симптомите и серумните титри на SARS-CoV2-специфичните IgM и IgG са събрани от формулярите за докладване на случаи на пациенти. Разликите между пробиотик и плацебо са сравнени с помощта на тестовете на Mann-Whitney или Chi-squared, според случая. Връзките между интерфероните от тип-I и други променливи са оценени чрез корелацията на Spearman.  Всички процедури върху изследваните лица са одобрени от Internal Review Board of Hospital General Dr. Manuel Gea (Mexico City) и са съобразени с Helsinki Declaration.

Резултати: Пациентите от изследваните групи са сравними по базовите критерии (всички p>0,10). Лечението с пробиотици е свързано с по-голямо увеличение на IFNα на 30-ия ден (p=0,007) и на IFNβ на 15-ия и 30-ия ден (и двете p<0,001), в сравнение с плацебо. Подобно на това, SARS-CoV2-специфичните IgM и IgG са по-високи на 15-ия и 30-ия ден (всички p<0,001), а продължителността на треската, кашлицата, главоболието и миалгията е по-кратка (всички p<0,05) при пробиотичната, в сравнение с плацебо групата. Повишаването на IFNβ по време на изследването корелира с повишаването на SARS-CoV2-специфичните IgM (rho=0,55, p<0,001) и IgG (rho=0,61, p<0,001) и е в обратна връзка с продължителността на кашлицата (rho=-0,26, p=0,033) и температурата (rho=-0,24, p=0,042). Увеличаването на IFNα корелира само с увеличаването на SARS-CoV2-специфичните IgM (rho=0,33, p=0,005). Нарастването на IFNα и на IFNβ не зависи от възрастта, броя на метаболитните съпътстващи заболявания или дните от началото на симптомите.