Принципи на лечение на генитални инфекции при жените
Обикновено вагиналната микробиота се описва в контекста на вагинални инфекции или дисбиоза, които възникват, например, след употреба на антибиотици или промени в начина на живот. Най-честите инфекции и състояния включват вулвовагинална кандидоза (VVC) и бактериална вагиноза (BV). BV на свой ред се свързва с инфекции на пикочните пътища (UTIs), повишен риск от безплодие, възпаление на фалопиевите тръби, неблагоприятни резултати от бременността и преждевременно раждане.
Основните модулатори на състава на вагиналната микробиота са антибиотици и противогъбични лекарства, насочени срещу вагинални инфекции. Метронидазол и Клиндамицин са първи избор за лечение зна BV, но степента на краткосрочно излекуване е приблизително 80%, с 50% процент на рецидив в рамките на 6-12 месеца. Образуването на биофилм и антибиотичната резистентност на свързани с BV бактерии могат да бъдат определящи фактори за персистиране и рецидив на инфекциите.
Оценката на потенциала на вирулентност и способността за образуване на биофилм в 30 свързани с BV бактериални вида разкрива, че по-голямата част от тях са склонни да растат в биофилми. Сред тях Gardnerella spp. показва по-висока адхезия и цитотоксичност, както и по-голяма способност за образуване на биофилм. Същото важи и за C. аlbicans. Мицелната ú форма допринася за адхезията и мукозната инвазия и е характерна за симптоматичното заболяване. Биофилмът ú осигурява повишена вирулентност, както и резистентност към антимикробните агенти и имунния отговор на гостоприемника и може да доведе до повтаряща се кандидоза и намалено въздействие на противогъбичните лечения. Азолните противогъбични агенти се използват като лечение от първа линия, но то води до неблагоприятни последици като нарастване на мултирезистентните Candida spp. Ето защо, въпреки стандартното лечение, високото разпространение на VVC и колонизацията с Candida все още ги поставя високо в групата на „критичен приоритет“ на СЗО.
От друга страна, употребата на антибиотици намалява броя на вагиналните Lactobacillus, насърчава резистентността и понякога рецидивите на инфекцията. Антимикробната резистентност може да се предава на други членове на микробиома, генерирайки мултирезистентни микроорганизми. Появи се концепцията за „резистом“, представляващ колекцията и разнообразието от гени, които придават антимикробна резистентност в микробиоми, разпространени в различни области на човешкото тяло.
Тези открития са довели до разработването на нови терапевтични подходи, насочени към структурите на биофилма и селективно въздействие върху вагиналните патогени. Те включват използването на пробиотици, пребиотици, ДНК-ази, антисептици, подкисляващи агенти, ретроциклини, естроген, трансплантация на вагинална микробиота и естествени антимикробни агенти. Тъй като извънклетъчната ДНК на G. vaginalis играе значителна роля в поддържането на структурата и целостта на биофилма ú, ензимното разрушаване (лизозим) на този компонент може да бъде потенциално неантибиотично допълнение за намаляване на риска от рецидив на BV.
Някои проучвания също предполагат, че комбинирането на различни стратегии, като антибиотици и разрушаващи биофилма агенти, може да подобри ефикасността на лечението, като улесни проникването на антибиотиците в структурата на биофилма и достигането им до целевите патогенни бактерии.
Използвани материали
- Healthy Vaginal Microbiota and Influence of Probiotics Across the Female Life Span; Liisa Lehtoranta et al
- WHO Recommendations for the treatment of Trichomonas vaginalis, Mycoplasma genitalium, Candida albicans, bacterial vaginosis and human papillomavirus (anogenital warts)
- Vaginal dysbiosis and the potential of vaginal microbiome-directed therapeutics; Valerie Diane Valeriano et al.
- Bacterial Vaginosis—Vaginal Polymicrobial Biofilms and Dysbiosis; Sonja Swidsinski et al.
