Ползи от пробиотиците
Концепцията за пробиотик е въведена за първи път от Нобеловия лауреат Иля Мечников през 1908 г. по време на изследването му за ефектите от киселото мляко върху здравето на българските селяни. Думата пробиотик произлиза от гръцката дума "pro-bios", което означава "за цял живот". Според добре познатата дефиниция пробиотиците са живи микроорганизми, които, когато се прилагат в адекватни количества, носят ползи за здравето на гостоприемника.
Пробиотиците се идентифицират по род, вид и код на щам, класифицирани от по-общи към по-специфични характеристики. Например, Lactoplantibacillus plantarum KABP051 принадлежи към род Lactiplantibacillus, вид Lactiplantibacillus plantarum и щамов код KABP051. Lactobacillus, Bifidobacterium, Streptococcus, Saccharomyces, Bacillus и Enterococcus са примери за най-популярните родове пробиотични бактерии.
Пробиотиците могат да помогнат за поддържането на коменсалните бактерии, които живеят в човека, особено когато те са подложени на риск, например от антибиотици, лошо хранене или от потенциални патогени. Ефикасността на различни специфични пробиотични щамове при множество състояния, включително, но не само, алергии, инфекции, диария, функционални и възпалителни чревни разстройства, атопични заболявания и урогенитални, метаболитни, неврологични и чернодробни нарушения се оценява чрез проучвания.
Функционалността на пробиотиците се основава главно на прякото им взаимодействие с гостоприемника и с неговата чревна микробиота чрез редица ефекти, включително:
• Подобряване на чревната бариерна функция чрез регулиране на профила на провъзпалителните цитокини и хемокини.
• Подобряване на селективността на чревната бариера чрез производството на повече муцин, имуноглобулин А (IgA) и дефензини.
• Увеличаване на производството на витамини, минерали, късоверижни мастни киселини (SCFA) и регулатори на растежа, които укрепват чревния епителен слой.
• Подпомагане на антиангиогенни фактори, модулиране на производството на цитокини и антиоксиданти.
• Намаляване на рН на червата.
• Стимулиране на образуването на противовъзпалителни молекули за подобряване на имунната система.
• Модифициране на чревната микробиота, намаляване на нивата на потенциално патогенни бактерии.
• Регулиращи механизми на апоптоза и клетъчна диференциация.
Трябва да се уточни, че за да бъдат ефективни, пробиотиците не трябва непременно да променят състава на чревната микробиота. Много клинични изпитвания, показващи благоприятни ефекти на пробиотиците върху човешкото здраве, не са отчели никакво въздействие върху микробиотата. Освен това, докато пробиотиците преминават през червата, те могат пряко и/или чрез производството на специфични метаболити да взаимодействат с епителните клетки на червата, имунните клетки, хранителните вещества или други коменсални бактерии, независимо дали стават постоянни обитатели или изместват други такива. Както лекарствата, така и пробиотиците не трябва да остават в тялото на някого завинаги, за да окажат благоприятен ефект.
Дефиницията за пробиотици предполага, че техните полезни ефекти трябва да бъдат демонстрирани чрез добре проведени рандомизирани клинични проучвания. Също така в определението е заложен и фактът, че пробиотичните ефекти са специфични за щама. Това означава, че те са приложими само за пробиотичния щам(ове), включен(и) в клиничното изпитване, а не за друг пробиотичен щам, дори от същия вид или за същия щам при други клинични показания (напр. щам, тестван при диария, може или не може да бъде полезен за имунна стимулация).
Използвани материали
Референции:
1. Report of a Joint FAO/WHO Expert Consultation on Evaluation of Health and Nutritional Properties of Probiotics in Food including Powder Milk with Live Lactic Acid Bacteria. Cordoba, Argentina, 1-4 October 2001.
2. Hill C, Guarner F, Reid G, Gibson GR, et al. Expert consensus document. The International Scientific Association for Probiotics and Prebiotics consensus statement on the scope and appropriate use of the term probiotic. Nat Rev Gastroenterol Hepatol. 2014;11(8):506-14.
3. Zheng J, Wittouck S, Salvetti E, et al. A taxonomic note on the genus Lactobacillus: Description of 23 novel genera, emended description of the genus Lactobacillus Beijerinck 1901, and union of Lactobacillaceae and Leuconostocaceae. Int J Syst Evol Microbiol. 2020;70(4):2782-2858. doi: 10.1099/
ijsem.0.004107.
4. Aponte M, Murru N, Shoukat M. Therapeutic, Prophylactic, and Functional Use of Probiotics: A Current Perspective. Front Microbiol. 2020;11:562048.
5. Binda S, Hill C, Johansen E, Obis D, Pot B, Sanders ME, Tremblay A, Ouwehand AC. Criteria to Qualify Microorganisms as “Probiotic” in Foods and Dietary Supplements. Front Microbiol. 2020;11:1662. doi: 10.3389/fmicb.2020.01662.
