H-biota i3.1, IBS и други стомашно-чревни състояния

H-biota i3.1 е пробиотична формула, специално разработена спрямо патофизиологични характеристики на Синдрома на раздразнените черва (IBS), като повишена чревна пропускливост, инфилтрация и свръхактивиране на имунни клетки, както и свръхрастеж на специфични ентеробактерии . Ефективността на продукта е подкрепена от данните на няколко клинични проучвания за значително подобрение на симптомите при пациенти с IBS (1,2). Важно е да се отбележи, че резултатите показват и благоприятен ефект върху висцералната чувствителност (1), което е отличителен белег на разстройствата на оста черва-мозък. Приложението на H-biota i3.1 при IBS е включено в препоръките на Световната гастроентерологична организация (3) и на Руската гастроентерологична асоциация (RGA) (4) относно употребата на пробиотици за лечение и профилактика на стомашно-чревни заболявания при възрастни.

Има научна обосновка за потенциалната употреба на пробиотичната формула при други състояния освен IBS, въз основа на споделените им патофизиологични характеристики.

Трябва да се има предвид, обаче:

• Общото правило, че употребата на пробиотици при други състояния, извън основните показания, трябва да се контролира от медицински специалисти.

• Известно е, че пробиотичните ефекти са щамово-специфични и следователно са необходими конкретни проучвания за разширяване на показанията към други състояния освен IBS или непоносимост към лактоза.

1. Хранителна непоносимост

Тя включва неалергични нежелани реакции към храна, които не засягат имунната система.

Пробиотичната формула на H-biota i3.1 е клинично валидирана при пациенти с непоносимост към лактоза и фруктоза, показвайки подобрение на коремна болка, подуване на корема, метеоризъм и на фекалната консистенция.

Проучването при хора с лактозна непоносимост е рандомизирано и плацебо-контролирано (6). След 8-седмичен прием, резултатите от Symptoms Questionnaire for Lactose Malabsorption, приложен след провокация с лактоза, показват значително по-голямо намаление на общия резултат на симптомите в пробиотичната спрямо плацебо-групата (-5,11 срещу -1,00; P<0,001). Всички подрезултати са значително по-ниски спрямо изходното ниво в пробиотичната група, с изключение на повръщането, и имат сигнификантни разлики между пробиотичната и плацебо-групата за коремна болка (P=0,045) и метеоризъм (P=0,004).

Във второто проучване група от пациенти с непоносимост към фруктоза получава пробиотична формула i3.1 в продължение на 4 седмици. Интензивността на симптомите (коремна болка и подуване на корема) е оценена по визуална аналогова скала (VAS). В края на периода на интервенция е установено значително намаляване на подуването (p = 0,0001) и коремната болка (p = 0,0002), в сравнение с изходните стойности (7). Тези две проучвания подкрепят употребата на H-biota i3.1 при пациенти с непоносимост към лактоза и фруктоза.

2. Функционална диспепсия (FD)

Според големи кръстосани проучвания, разпространението на FD е около 7-10% (8). Въпреки че патофизиологията ѝ не е напълно изяснена, повишен дуоденален пермеабилитет и имунна клетъчна инфилтрация са докладвани многократно в различни научни публикации (9). Други фактори, включително променен стомашно-чревен мотилитет, висцерална свръхчувствителност, дисрегулация на оста черво-мозък, психологически смущения, нискостепенно възпаление, дисфункция на имунната система и промени в състава на чревната микробиота, също се посочват като допринасящи в патофизиологията на FD (10,11).

Проведени интервенционни изследвания за повлияване на FD с пробиотици съобщават за подобрение на клиничните симптоми (12).

Съгласно патофизиологията на FD и механизма на действие на щамовете в H-biota i3.1, ние предполагаме, че той може да се използва за подобряване на свързаните с това състояние симптоми, въз основа на производството на следните активни метаболити на пробиотичните щамове (13):

• Полифосфатни гранули, които намаляват чревната пропускливост и подобряват целостта на чревния епител.

• Ацетат, късо-верижна мастн киселина (SCFA), която има противовъзпалителен ефект върху имунните клетки, стимулира производството на мукус и растежа на полезни бактерии.

• Ацетилхолин, който е основен регулатор на възпалението в чревната лигавица.

• Антимикробни вещества с инхибиторна активност срещу потенциални бактериални ентеропатогени, включително Actinomyces, Streptococcus и ентеробактериални видове.

Следователно, H-biota i3.1 може да бъде от полза за пациента с FD, въпреки че препоръчваме употребата му да се контролира от медицински специалист.

3. Inflammatory bowel diseases (IBD)

IBD са чревни болести в резултат на взаимодействието на генетични и външни фактори, вкл. хранителни и инфекциозни, водещи до имунологичен провъзпалителен отговор, намалено разнообразие на чревната микробиота и самоподдържащо се възпаление на червата. Засягат 0,3 до 0,5% от световната популация.

Скоро проведено проучване установи, че в сравнение с контролите, при пациентите с IBD е налице намаление на някои бутират-произвеждащи бактерии, вкл. Faecalibacterium prausnitzii  (полезна бактерия, известна с противовъзпалителните си свойства) и по-голямо изобилие от видове Bacteroides (14).

Пробиотиците могат да помогнат за намаляване на възпалението при IBD като модулират състава на микробиотата чрез инхибиране на патогенни чревни бактерии, подобряване и възстановяване на епителната и мукозната бариерна функция и насърчаване на противовъзпалителна среда (15).

H-biota i3.1 не е клинично тестван при пациенти с IBD, но е изследван в in vivo експериментални проучвания, проведени при два животински модела на колит (включително улцерозен колит).

Резултатите показват намаление на клиничната симптоматика и на тежестта на колита, както и нормализиране на нивата на провъзпалителния цитокин IL-6 (16).

Следователно, H-biota i3.1 също може да бъде от полза за пациенти с улцерозен колит.

4. Diarrhea

Диарията (остра и хронична) не е заболяване, а симптом и може да бъде свързана с различни състояния.

Необходими са още обширни клинични проучвания, за да се изясни ролята на чревната микробиота за развитието на хронична диария и да се проектира специализирана терапия за пациенти, но някои интервенционни проучвания с пробиотици са дали благоприятни клинични ефекти, както и подобрение в някои биомаркери на чревната функция (19).

Щамовете на H-biota I3.1 са доказано ефективни за подобряване на диарията като симптом, свързан с IBS(6). В рандомизирано и плацебо-контролирано проучване на Barraza et al. (2020) се наблюдава ефекта на пробиотичния продукт, приложен самостоятелно и в комбинация със спазмолитици, върху коремната болка, фекалната консистенция и качеството на живот. Отчетени са значителни разлики в броя на повлиялите се пациенти, в подобрението на симптомите, както и в качеството на живот в двете пробиотични групи, в сравнение с плацебо-групата.

Данните от последното рандомизирано, двойно-сляпо проучване на формулата I3.1 показват подобрение на хроничната диария, дължаща се на стресова ситуация (20). Това е доказателство, че пробиотичната комбинация има способността да подобрява и функционалната диария, освен класическата IBS-D.

Въз основа на тези клинични данни H-biota i3.1 може да се използва и при лечението на хронична диария за подобряване на фекалната консистенция и свързаните с нея симптоми, стига лечението да се наблюдава от медицински специалист.

5. Diverticular disease (DD)

DD е изключително често срещано състояние в индустриализираните райони, с висока честота в западните страни. Разпространението на дивертикулите на дебелото черво е около 5% преди 40-годишна възраст, увеличава се до 50% около 60 години и надвишава 71% след 80 години (21).

Нови доказателства показват, че генетичните фактори, факторите на околната среда и промените в чревната микросреда, включително дисбаланс на микробиотата, възпаление на лигавицата, чревната нервна система (ENS) и невроимунни промени, играят основна роля в патофизиологията на дивертикулозата. В допълнение, промените в архитектурата на стената на дебелото черво, включително повишено свързване на колагена и намалена еластичност, също са включени в патофизиологията на DD (22).

Чревната дисбиоза и хроничното възпаление наскоро бяха признати като потенциални ключови фактори, допринасящи за прогресията на заболяването. Пробиотиците, поради тяхната способност да променят баланса на микробиотата на дебелото черво и поради техните имуномодулиращи ефекти, биха могли да представляват обещаваща възможност за лечение на пациенти с DD (23), въпреки че проучванията все още са оскъдни.

Поради факта, че неизвестни фактори играят роля в етиопатогенезата на DD, трябва да се проведат специфични проучвания за оценка на ефикасността на H-biota i3.1, преди той да може да се препоръча при това състояние. Следователно, експерименталното използване на H-biota i3.1 за пациенти с DD трябва да се извършва под строго наблюдение на медицински специалист.