H-biota i3.1, IBS и други стомашно-чревни състояния
H-biota i3.1 е пробиотична формула, специално разработена спрямо патофизиологични характеристики на Синдрома на раздразнените черва (IBS), като повишена чревна пропускливост, инфилтрация и свръхактивиране на имунни клетки, както и свръхрастеж на специфични ентеробактерии . Ефективността на продукта е подкрепена от данните на няколко клинични проучвания за значително подобрение на симптомите при пациенти с IBS (1,2). Важно е да се отбележи, че резултатите показват и благоприятен ефект върху висцералната чувствителност (1), което е отличителен белег на разстройствата на оста черва-мозък. Приложението на H-biota i3.1 при IBS е включено в препоръките на Световната гастроентерологична организация (3) и на Руската гастроентерологична асоциация (RGA) (4) относно употребата на пробиотици за лечение и профилактика на стомашно-чревни заболявания при възрастни.
Има научна обосновка за потенциалната употреба на пробиотичната формула при други състояния освен IBS, въз основа на споделените им патофизиологични характеристики.
Трябва да се има предвид, обаче:
• Общото правило, че употребата на пробиотици при други състояния, извън основните показания, трябва да се контролира от медицински специалисти.
• Известно е, че пробиотичните ефекти са щамово-специфични и следователно са необходими конкретни проучвания за разширяване на показанията към други състояния освен IBS или непоносимост към лактоза.
1. Хранителна непоносимост
Тя включва неалергични нежелани реакции към храна, които не засягат имунната система.
Пробиотичната формула на H-biota i3.1 е клинично валидирана при пациенти с непоносимост към лактоза и фруктоза, показвайки подобрение на коремна болка, подуване на корема, метеоризъм и на фекалната консистенция.
Проучването при хора с лактозна непоносимост е рандомизирано и плацебо-контролирано (6). След 8-седмичен прием, резултатите от Symptoms Questionnaire for Lactose Malabsorption, приложен след провокация с лактоза, показват значително по-голямо намаление на общия резултат на симптомите в пробиотичната спрямо плацебо-групата (-5,11 срещу -1,00; P<0,001). Всички подрезултати са значително по-ниски спрямо изходното ниво в пробиотичната група, с изключение на повръщането, и имат сигнификантни разлики между пробиотичната и плацебо-групата за коремна болка (P=0,045) и метеоризъм (P=0,004).
Във второто проучване група от пациенти с непоносимост към фруктоза получава пробиотична формула i3.1 в продължение на 4 седмици. Интензивността на симптомите (коремна болка и подуване на корема) е оценена по визуална аналогова скала (VAS). В края на периода на интервенция е установено значително намаляване на подуването (p = 0,0001) и коремната болка (p = 0,0002), в сравнение с изходните стойности (7). Тези две проучвания подкрепят употребата на H-biota i3.1 при пациенти с непоносимост към лактоза и фруктоза.
2. Функционална диспепсия (FD)
Според големи кръстосани проучвания, разпространението на FD е около 7-10% (8). Въпреки че патофизиологията ѝ не е напълно изяснена, повишен дуоденален пермеабилитет и имунна клетъчна инфилтрация са докладвани многократно в различни научни публикации (9). Други фактори, включително променен стомашно-чревен мотилитет, висцерална свръхчувствителност, дисрегулация на оста черво-мозък, психологически смущения, нискостепенно възпаление, дисфункция на имунната система и промени в състава на чревната микробиота, също се посочват като допринасящи в патофизиологията на FD (10,11).
Проведени интервенционни изследвания за повлияване на FD с пробиотици съобщават за подобрение на клиничните симптоми (12).
Съгласно патофизиологията на FD и механизма на действие на щамовете в H-biota i3.1, ние предполагаме, че той може да се използва за подобряване на свързаните с това състояние симптоми, въз основа на производството на следните активни метаболити на пробиотичните щамове (13):
• Полифосфатни гранули, които намаляват чревната пропускливост и подобряват целостта на чревния епител.
• Ацетат, късо-верижна мастн киселина (SCFA), която има противовъзпалителен ефект върху имунните клетки, стимулира производството на мукус и растежа на полезни бактерии.
• Ацетилхолин, който е основен регулатор на възпалението в чревната лигавица.
• Антимикробни вещества с инхибиторна активност срещу потенциални бактериални ентеропатогени, включително Actinomyces, Streptococcus и ентеробактериални видове.
Следователно, H-biota i3.1 може да бъде от полза за пациента с FD, въпреки че препоръчваме употребата му да се контролира от медицински специалист.
3. Inflammatory bowel diseases (IBD)
IBD са чревни болести в резултат на взаимодействието на генетични и външни фактори, вкл. хранителни и инфекциозни, водещи до имунологичен провъзпалителен отговор, намалено разнообразие на чревната микробиота и самоподдържащо се възпаление на червата. Засягат 0,3 до 0,5% от световната популация.
Скоро проведено проучване установи, че в сравнение с контролите, при пациентите с IBD е налице намаление на някои бутират-произвеждащи бактерии, вкл. Faecalibacterium prausnitzii (полезна бактерия, известна с противовъзпалителните си свойства) и по-голямо изобилие от видове Bacteroides (14).
Пробиотиците могат да помогнат за намаляване на възпалението при IBD като модулират състава на микробиотата чрез инхибиране на патогенни чревни бактерии, подобряване и възстановяване на епителната и мукозната бариерна функция и насърчаване на противовъзпалителна среда (15).
H-biota i3.1 не е клинично тестван при пациенти с IBD, но е изследван в in vivo експериментални проучвания, проведени при два животински модела на колит (включително улцерозен колит).
Резултатите показват намаление на клиничната симптоматика и на тежестта на колита, както и нормализиране на нивата на провъзпалителния цитокин IL-6 (16).
Следователно, H-biota i3.1 също може да бъде от полза за пациенти с улцерозен колит.
4. Diarrhea
Диарията (остра и хронична) не е заболяване, а симптом и може да бъде свързана с различни състояния.
Необходими са още обширни клинични проучвания, за да се изясни ролята на чревната микробиота за развитието на хронична диария и да се проектира специализирана терапия за пациенти, но някои интервенционни проучвания с пробиотици са дали благоприятни клинични ефекти, както и подобрение в някои биомаркери на чревната функция (19).
Щамовете на H-biota I3.1 са доказано ефективни за подобряване на диарията като симптом, свързан с IBS(6). В рандомизирано и плацебо-контролирано проучване на Barraza et al. (2020) се наблюдава ефекта на пробиотичния продукт, приложен самостоятелно и в комбинация със спазмолитици, върху коремната болка, фекалната консистенция и качеството на живот. Отчетени са значителни разлики в броя на повлиялите се пациенти, в подобрението на симптомите, както и в качеството на живот в двете пробиотични групи, в сравнение с плацебо-групата.
Данните от последното рандомизирано, двойно-сляпо проучване на формулата I3.1 показват подобрение на хроничната диария, дължаща се на стресова ситуация (20). Това е доказателство, че пробиотичната комбинация има способността да подобрява и функционалната диария, освен класическата IBS-D.
Въз основа на тези клинични данни H-biota i3.1 може да се използва и при лечението на хронична диария за подобряване на фекалната консистенция и свързаните с нея симптоми, стига лечението да се наблюдава от медицински специалист.
5. Diverticular disease (DD)
DD е изключително често срещано състояние в индустриализираните райони, с висока честота в западните страни. Разпространението на дивертикулите на дебелото черво е около 5% преди 40-годишна възраст, увеличава се до 50% около 60 години и надвишава 71% след 80 години (21).
Нови доказателства показват, че генетичните фактори, факторите на околната среда и промените в чревната микросреда, включително дисбаланс на микробиотата, възпаление на лигавицата, чревната нервна система (ENS) и невроимунни промени, играят основна роля в патофизиологията на дивертикулозата. В допълнение, промените в архитектурата на стената на дебелото черво, включително повишено свързване на колагена и намалена еластичност, също са включени в патофизиологията на DD (22).
Чревната дисбиоза и хроничното възпаление наскоро бяха признати като потенциални ключови фактори, допринасящи за прогресията на заболяването. Пробиотиците, поради тяхната способност да променят баланса на микробиотата на дебелото черво и поради техните имуномодулиращи ефекти, биха могли да представляват обещаваща възможност за лечение на пациенти с DD (23), въпреки че проучванията все още са оскъдни.
Поради факта, че неизвестни фактори играят роля в етиопатогенезата на DD, трябва да се проведат специфични проучвания за оценка на ефикасността на H-biota i3.1, преди той да може да се препоръча при това състояние. Следователно, експерименталното използване на H-biota i3.1 за пациенти с DD трябва да се извършва под строго наблюдение на медицински специалист.
Използвани материали
Референции:
1. Lorenzo‐Zúñiga V, Llop E, Suárez C, Álvarez B, Abreu L, Espadaler J, Serra J. I.31, a new combination of probiotics, improves irritable bowel syndrome‐related quality of life. World J Gastroenterol. 2014;20(26):8709–16
2. Barraza‐Ortiz DA, Pérez‐López N, Medina‐López VM, et al. Combination of a Probiotic and an Antispasmodic Increases Quality of Life and Reduces Symptoms in Patients with Irritable Bowel Syndrome: A Pilot Study. Dig Dis. 2021;39(3):294‐300.
3. WGO, Practice Guideline on Probiotics and Prebiotics, 2017: Recommended by Word Gastroenterology Organization to treat IBS.
4. Ivashkin VT, Maev IV, Abdulganieva DI, et al. Practical recommendations of scientific society for the study of human microbiome and the Russian Gastroenterological Association on use of probiotics, prebiotics, synbiotics and functional foods in treatment and prevention of gastroenterological diseases in children and adults. Russian Journal of Gastroenterology, Hepatology, Coloproctology 2021; 30(2): 76 – 89.
5. Turnbull JL, Adams HN, Gorard DA. Review article: the diagnosis and management of food allergy and food intolerances. Aliment Pharmacol Ther. 2015;41(1):3‐25.
6. Cano Contreras A D, Perez y Lopez N, Minero‐Alfaro J I, Medina‐Lopez V M, Reyes‐Huerta J U. Efficacy of probiotic I3.1 symptomatic improvement in patients with lactose intolerance. Neurogastroenterology & Motility 2019; 31(Suppl.
3):e13658:48.
7. Portincasa P, Celano G, Serale N, et al. Clinical and Metabolomic Effects of Lactiplantibacillus plantarum and Pediococcus acidilactici in Fructose Intolerant Patients. Nutrients. 2022;14(12):2488.
8. Aziz, I., Palsson, O. S., Törnblom, H., Sperber, A. D., Whitehead, W. E., and Simrén, M. (2018). Epidemiology, clinical characteristics, and associations for symptom‐based Rome IV functional dyspepsia in adults in the USA, Canada, and the UK: a cross‐sectional population‐based study. Lancet. Gastroenterol. Hepatol. 3, 252–262.
9. Wauters L, Ceulemans M, Schol J, Farré R, Tack J, Vanuytsel T. The Role of Leaky Gut in Functional Dyspepsia. Front Neurosci. 2022;16:851012.
10. Vanheel H, Farré R. Changes in gastrointestinal tract function and structure in functional dyspepsia. Nat Rev Gastroenterol Hepatol 2013;10:142–9.
11. Zhou L, Zeng Y, Zhang H, Ma Y. The Role of Gastrointestinal Microbiota in Functional Dyspepsia: A Review. Front Physiol. 2022;13:910568.
12. Zhang J, Wu HM, Wang X, et al. Efficacy of prebiotics and probiotics for functional dyspepsia: A systematic review and metaanalysis. Medicine (Baltimore). 2020;99(7):e19107.
13. Perez, M., Astó, E., Huedo, P., Alcántara, C., Buj, D. and Espadaler, J. Derived Postbiotics of a Multi‐strain Probiotic Formula Clinically Validated for the Treatment of Irritable Bowel Syndrome. The FASEB Journal, 2020; 34: 1‐1.
14. Vich Vila A, Imhann F, Collij V, et al. Gut microbiota composition and functional changes in inflammatory bowel disease and irritable bowel syndrome. Sci Transl Med. 2018;10(472):eaap8914.
15. Abraham B, Quigley EMM. Antibiotics and probiotics in inflammatory bowel disease: when to use them?Frontline Gastroenterology 2020;11:62–69.
16. Lorén V, Manyé J, Fuentes MC, Cabré E, Ojanguren I, Espadaler J. (2017) Comparative Effect of the I3.1 Probiotic Formula in Two Animal Models of Colitis. Probiotics Antimicrob Proteins. 9(1):71–80.
17. Lee KJ. Pharmacologic Agents for Chronic Diarrhea. Intest Res. 2015;13(4):306‐312.
18. Schiller LR, Pardi DS, Sellin JH. Chronic Diarrhea: Diagnosis and Management. Clin Gastroenterol Hepatol. 2017;15(2):182‐ 193.e3.
19. Yang B, Yue Y, Chen Y, et al. Lactobacillus plantarum CCFM1143 Alleviates Chronic Diarrhea via Inflammation Regulation and Gut Microbiota Modulation: A Double‐Blind, Randomized, Placebo‐Controlled Study. Front Immunol. 2021;12:746585.
20. Sato T, Honda S, Tominaga Y, et al. A probiotic blend improves defecation, mental health, and productivity in healthy Japanese volunteers under stressful situations. Heliyon 2022;8(9):e10614.
21. Everhart, J.E.; Ruhl, C.E. Burden of digestive diseases in the United States part II: Lower gastrointestinal diseases. Gastroenterology 2009, 136, 741–754.
22. Schieffer, K.M.; Kline, B.P.; Yochum, G.S.; Koltun, W.A. Pathophysiology of diverticular disease. Expert Rev. Gastroenterol. Hepatol. 2018, 12, 683–692.
23. Bretto E, D'Amico F, Fiore W, Tursi A, Danese S. Lactobacillus paracasei CNCM I 1572: A Promising Candidate for Management of Colonic Diverticular Disease. J Clin Med. 2022;11(7):1916.
24. Gesualdo M, Rizzi F, Bonetto S, et al. Pancreatic Diseases and Microbiota: A Literature Review and Future Perspectives. J Clin Med. 2020;9(11):3535.
25. Dos Santos PQ, Guedes JC, de Jesus RP, Santos RRD, Fiaconne RL. Effects of using symbiotics in the clinical nutritional evolution of patients with chronic pancreatitis: Study prospective, randomized, controlled, double blind. Clin Nutr ESPEN. 2017;18:9‐15.
26. Besselink MG, van Santvoort HC, Buskens E, et al. Probiotic prophylaxis in predicted severe acute pancreatitis: a randomised, double‐blind, placebo‐controlled trial [published correction appears in Lancet.2008 Apr 12;371(9620):1246]. Lancet. 2008;371(9613):651‐659.