IBS и Витамин D
Синдромът на раздразнените черва (IBS) влияе върху качеството на живот, а честотата му нараства през последните две десетилетия, за да се превърне в най-често срещаното функционално стомашно-чревно разстройство.
Препоръките за диета и начин на живот са първия избор за управление на IBS. Ако все пак симптомите продължават, трябва да се включат други методи за облекчаването им, като диети с ниско съдържание на FODMAP (ферментируеми олигозахариди, дизахариди, монозахариди и полиоли), лекарствена и/или психологическа терапии.
Лекарствената терапия на IBS трябва да бъде насочена към преобладаващия симптом на пациента, който може да бъде нарушена дефекация, коремна болка или подуване на корема. Увеличаващите се знания за патофизиологията на IBS са база за разработване на фармакологични агенти, насочени към механизмите на това нарушения в регулацията на оста „мозък-черво”.
Въпреки че точната патофизиология на IBS все още не е напълно изяснена е доказано, че промените в чревния микробиом, чревната пропускливост, чревната имунна функция, висцералната свръхчувствителност, взаимодействията между мозъка и червата и психосоциалния статус са включени в развитието на този синдром. От друга страна, по-рано е показано, че витамин D може да модулира всички тези вероятни механизми, включени в патогенезата на IBS.
Bashir et al. установяват, че 8-седмичното добавяне на витамин D променя човешката стомашно-чревна микробиота с намаляване на опортюнистични патогени и увеличаване на бактериалното разнообразие.
Ефектите на витамин D върху подобряването на функцията на чревната бариера са демонстрирани в in vitro, експериментални и изследвания върху хора.
Освен това е доказано, че витамин D регулира трафика и диференциацията на имунните клетки, чревната бариерна функция и синтеза на антимикробни пептиди, а всички те са фактори за развитието на IBS.
Витамин D модулира вродения имунен отговор към микробиотата. Витамин D е критичен регулатор на функцията на Т-клетките. Способността му да инхибира Th1- и Th17-клетките, да индуцира регулаторните Т-клетки и да намалява възпалението води до промяна в микробиома и поддържане на баланс в червата.
Освен това е доказано, че ниските нива на витамин D се свързват с повишена централна чувствителност, особено при хронична болка, депресия, и тревожност. Всички тези фактори са свързани с риска от развитие на IBS.
Тези данни са основание да се счита, че витамин D може да подобри симптомите на IBS чрез намаляване на всички известни рискови фактори, които участват в патогенезата на този синдром.
Използвани материали
Референции:
1. Effect of Vitamin D on Irritable Bowel Syndrome ; Wesam A. Ibrahim, Yara M.Eid, Doaa Z.Zaky, Noseila M. Elsheikh, , Marwa A. El-Mohamdy, Dina A. Abdelhakam, Omnia M. El Nabawy, Christina A. Anwar
2. Effects of Vitamin D Supplementation in Patients with Irritable Bowel Syndrome: A Randomized, Double‑Blind, Placebo‑Controlled Clinical Trial; Mahsa Jalili, Homayoon Vahedi, Hossein Poustchi, Azita Hekmatdoost
3. Relationships Between Vitamin D, Gut Microbiome, and Systemic Autoimmunity: Erin A Yamamoto, Trine N Jørgensen
