IBS и чревна микробиота
Синдромът на раздразнените черва (IBS) е много често функционално стомашно-чревно разстройство, което засяга около 580 милиона души по света. То е основен проблем за здравето на жените, тъй като 2/3 от лицата с IBS-симптоми са от женски пол.
Последните консенсусни насоки (Рим IV) определят IBS като "Чревно-мозъчно разстройство, характеризиращо се с повтаряща се коремна болка, свързана с промени в честотата или вида на фекалиите поне 1 ден в седмицата през последните 3 месеца".(1) Симптомите на IBS включват коремна болка, дискомфорт, подуване на корема и специфично за червата безпокойство. Всички тези особености оказват значително неблагоприятно въздействие върху качеството на живот.
IBS - погрешно диагностицирано заболяване
Един от най-трудните елементи на IBS е неговата диагноза. Международната фондация за функционални стомашно-чревни разстройства (IFFGD) изчислява, че 50% от случаите на IBS остават недокладвани от пациенти или медицински специалисти, а средното време между появата на IBS и поставянето на диагнозата е около шест години.
Броят на симптомите, които се проявяват заедно и характеризират IBS, може да обърка както пациентите, така и лекарите и да доведе до този дълъг период от време до поставянето на окончателната диагноза. Това изтощава пациентите и дори може да влоши симптомите поради несигурност и дискомфорт.
Патофизиологията на синдрома на раздразненото черво е сложна, все още не напълно разбрана и включва генетични и психологически причини, както и фактори от заобикалящата среда.
Няколко проучвания потвърждават небалансираното съотношение на чревните бактерии при страдащите от IBS в сравнение със здравите хора.(2,3)
Ключовите механизми в патофизиологията на IBS са повишената чревна пропускливост, микровъзпаление, чревна дисбиоза и свързана с тях висцерална свръхчувствителност. Включени са също така и променени чревно-мозъчни взаимодействия (двупосочни комуникации между червата и мозъка), психосоциален дистрес, стомашно-чревни двигателни смущения и свръхчувствителност към храни.
Ролята на микробиотата
Стомашно-чревният тракт е основният резервоар на микроорганизми, като са описани повече от 2000 бактериални вида. Дисбалансът на чревната микробиота (т.нар. дисбиоза) е свързан с много патологии, включително стомашно-чревни, имунни и мозъчни състояния.
Няколко проучвания потвърждават небалансираното съотношение на чревните бактерии при страдащите от IBS в сравнение със здравите хора.(2) Дисбиозата при IBS се характеризира с намаляване на Lactobacillus и Bifidobacteria и увеличаване на Escherichia coli.(3) Наскоро бяха идентифицирани и други бактериални групи, които са необичайно увеличени при IBS, включително видове Actinomyces и Streptococcus.(3)
Използвани материали
Референции:
1. Lacy, B. & Patel, N. Rome Criteria and a Diagnostic Approach to Irritable Bowel Syndrome. J. Clin. Med. 6, 99 (2017) 2.Vich Vila, A. et al. Gut microbiota composition and functional changes in inflammatory bowel disease and irritable bowel syndrome. Sci. Transl. Med. 10, eaap 8914 (2018). 3. Wang, L. et al. Gut Microbial Dysbiosis in the Irritable Bowel Syndrome: A Systematic Review and Meta-Analysis of Case-Control Studies. J. Acad. Nutr. Diet. 120, 565–586 (2020).
Източник: https://www.ab-biotics.com/
