IBS и черва
Ентералните нерви и серотонинът в чревната функция
Ентералната (чревната) нервна система или "малкият мозък" в червата се отнася до нервите, разположени в чревната стена, които контролират реакцията на червата към храната. Тя регулира храносмилането, усвояването на хранителните вещества и елиминирането на отпадъците.
Когато храносмилателната система не работи правилно, могат да се появят симптоми като диария, запек, повръщане и коремна болка. Всички тези реакции включват действия на чревната нервна система.
В стомашно-чревния (GI) тракт има вериги от нерви, т.нар. невронни вериги, които са разположени в чревната стена. Те регулират различни функции на стомашно-чревната система като подвижност и секреция. Въпреки, че тези невронни вериги могат да се контролират от мозъка, те могат да функционират и независимо.
Ентералната нервна система има много специални характеристики, включително:
1. Чувствителност: EНС може да усети инвазивни организми като бактерии и вируси. Това активира защитна реакция като повръщане или диария. Освен това може да почувства храната и да активира храносмилането.
2. Чревна подвижност (мотилитет): Тази нервна система обработва информация за храните и нахлуващи патогени. Това активира подходящото поведение на червата, като смесване на съдържанието им за храносмилане или задвижването му по тяхното протежение за елиминиране.
3. Секреция: Тази система също може да активира или потисне дейността на мускулите или жлезите в червата.
Всички тези функции се регулират от нервните клетки на червата. При пациенти с възпалителни стомашно-чревни заболявания (болест на Крон или улцерозен колит) чувствителността, подвижността и секрецията се променят и се проявяват с редица симптоми.
Последните открития показват, че възпалението води до промени в реакцията на нервите. Това може да наруши стомашно-чревния мотилитет и чувствителност и може да е свързано с функционални стомашно-чревни нарушения. Тези промени могат да бъдат дълготрайни и да продължат дори след като възпалението е овладяно.
Ос черва-мозък
Както бе посочено по-горе, невронните вериги в чревната стена, могат да бъдат контролирани от мозъка. Оста черва-мозък (ОЧМ) е комуникационна система между храносмилателния тракт и мозъка. Този път е двупосочен, което означава, че мозъкът комуникира с червата, а червата също предават информация към мозъка.
Чревно-мозъчната ос включва комуникация между няколко системи в тялото:
· Нервна система – Играейки роля в почти всеки аспект на нашето здраве, нервната система участва в автоматични дейности като дишане и в сложни процеси като мислене, четене, памет и емоции.
· Ендокринна система – Състояща се от всички различни хормони на организма, ендокринната система регулира всички биологични процеси в организма.
· Имунна система – Тази мрежа от биологични процеси предпазва тялото от болести.
Чревно-мозъчна дисфункция
Когато чревно-мозъчната ос е извън баланс, нормалните усещания (като храна, движеща се през храносмилателния тракт), които обикновено не се забелязват или считат за досадни, могат да бъдат изпитани като неприятни симптоми. С други думи, червата могат да бъдат по-чувствителни от нормалното. Редица фактори могат да повлияят за чревно-мозъчна дисфункция:
· Стрес – Тези събития, особено продължителният или повтарящ се стрес, могат да доведат до дисрегулация на чревно-мозъчната ос. Стресът също може да доведе до промени в подвижността и пропускливостта на червата.
· Стрес и травматични преживявания в ранния живот - Пациентите с IBS съобщават за по-високи нива на физическо, емоционално или сексуално насилие и обща ранна житейска травма, отколкото пациентите без IBS. Стресът в ранния живот е свързан с по-тежки и трудни за лечение симптоми на стомашно-чревния тракт, с повишената реакция към стрес (кортизол) и намалената устойчивост или способност за възстановяване. В резултат на това, нелекуваният стрес в началото на живота може да затрудни пациентите да се справят със симптомите на IBS, след тяхната поява.
· Тревожност и депресия - Пациентите с IBS съобщават за по-високи от нормалните нива на тревожност, депресия и на соматизация (изпитване на стреса чрез физически симптоми). Наличието на тревожност или депресия е свързано с повишена тежест на стомашно-чревните симптоми и по-лошо психично здраве, което се отразява на качеството на живот на пациента.
· Свързана със стомашно-чревния тракт тревожност, свръхбдителност/пристрастие към вниманието - Някои пациенти с IBS нямат обща тревожност, но изпитват такава, предизвикана от стомашно-чревните симптоми. Досадните оплаквания могат да доведат до свръхбдителност и страх от предстоящ сериозен инцидент, свързан с IBS и придружен с дискомфорт, спешност и притеснение. Макар и да е обяснима, тази предварителна тревожност може да засили стреса и прекаления фокус върху физическите симптоми. От своя страна, засиленият стрес може да причини повече и по-силни симптоми на IBS, което спомага пациента да стане още по-фокусиран от преди.
· Висцерална свръхчувствителност - Много пациенти с IBS съобщават за склонност да изпитват дискомфорт или болка в отговор на нормалните чревни функции. Това състояние е известно като висцерална свръхчувствителност и е свързано с намален праг за коремна болка и дискомфорт в отговор на натиск, стимулиране или раздуване на корема. То е резултат на промени във функционирането на чревната и централната нервната. Нервните пътища в стомашно-чревния тракт стават чувствителни към стимулиране, което води до прекомерна реактивност и преувеличаване на болката.
Оста черва-мозък също комуникира с чревната микробиота, която включва всички бактерии в червата.
IBS и черва
Трилиони бактерии, добри и лоши, съществуват в нашите черва и изпълняват важни функции, включително:
· Защита срещу бактерии, които причиняват заболяване,
· Поддържане на имунната система и
· Подпомагане на храносмилането.
Добрите чревни бактерии се наричат чревна микробиота и помагат за формирането на нашия чревен микробиом.
Чревният микробиом е разнообразна комбинация от микроорганизми като бактерии, вируси и протозои и техните гени, които се намират в храносмилателния тракт на човека. Изследванията установяват, че пациентите с IBS имат промени в чревния микробиом, които могат да повлияят на чревното възпаление и болка.
Как нарушаването на чревния микробиом е свързано с IBS
Има доказателства, че нарушенията в бактериите, които населяват червата, може да има роля в развитието на IBS. Тези доказателства са:
· Употребата на антибиотици, за които е известно, че нарушават микробиотата, може да предразположи към IBS.
· Стомашно-чревна бактериална инфекция (гастроентерит) - състояние, наречено постинфекциозен IBS или PI-IBS.
· Нискостепенно чревно възпаление в резултат на необичайно взаимодействие на чревните бактерии.
· Бактериалният свръхрастеж на тънките черва (SIBO).
· Промяната на чревните бактерии с антибиотици или пробиотици, може да подобри симптомите на IBS.
· При PI-IBS някои хора развиват симптоми от типа IBS след епизод на гастроентерит, докато повечето се възстановяват напълно. PI-IBS е ясната връзка между бактериална инфекция и IBS при хора в риск.
Извод
Телата ни са сложни системи, които се повлияват негативно от дисбаланс. Все повече доказателства сочат, че IBS може да е резултат, поне отчасти, от нарушено функционално взаимодействие между нашата чревно-мозъчна ос и чревния ни микробиом.
Тъй като има много фактори, влияещи върху симптомите на пациента, плановете за лечение трябва да бъдат персонализирани. За някои хора обикновена диета и промени в начина на живот могат да бъдат всичко, което е необходимо за облекчаване на симптомите.
За пациенти с тежки симптоми интегрираният подход, формулиран в сътрудничество с гастроентеролог, диетолог и психолог, често е най-ефективната схема за лечение.
Използвани материали
Източник: https://aboutibs.org/
